"The Hunger Games"

Едва дочаках премиерата на "Игрите на глада" - бях си резервирала билета две седмици предварително, бях навиваха хора три седмици предварително...и накрая отидох сама. Няма нищо, това ми позволи да се съсредоточа, да наглася антените си на критическа вълна, и да се насладя на филма.

Сега, за тези, които са чели книгите (забележете множественото число, защото не е възможно да  не искаш да прочетеш всички след първата!), бих казала с две думи - поносимо разочарование.

Това беше един от тези филми, чийто трейлър е 100 пъти по-готин от самия филм, а да не говорим, че аудиото не го чух никъде. Имах шанса да седя до т.нар."филмови коментатори":

Мъж: Защо сцените са ми така недовършени?

Жена: Струва ти се така, защото няма музика за фон на действието.

И са прави. Не разбирах какво имаха предвид самият режисьор и актьори като казаха, че филмът прилича повече на инди отколкото на студийна мащабна прожекция (каквато книгата заслужава!). 

1.камерата постоянно мърдаше нагоре-надолу, мандахерцаше се с бягащите трибути,  като наблюдавахме в близък план  99% от кадрите

2.прощавам им, че "забравиха" Мадж и бащата на Пийта, но има някои подробности, които не бива да се изпускат! Като например нямаше го момичето-aвокс, нямаше Порша, нямаше покрив с магнитно поле, нито супа с приспивателно, хрътосите приличаха на умрели летящи мравки, а ярките халюцинации бяха тъпи, накъсани сцени от несвързаната смърт на бащата на Катнис.

3.както споменах, музика чух само 2 пъти + знаменитата песена на Тейлър Суифт в самия край на финалните надписи.

4."рогът на изобилието" беше метален, а мутантите изобщо не бяха загиналите трибути

5.така и не видях и 1 сойка-присмехулка през целия филм

6.да кажем, че ако аз умирам, не бих искала Дженифър Лоурънс да ми пее.

Катнис ту беше чорлява-ту с идеална плитка..

4.ЗАЩО,ЗА БОГА, имаше само 1!!! целувка между Пийта и Катнис?!

5.Финалът беше меко казано разочароващ, не загатвайки за конфузните отношения между главните герои, и не оформяйки любовен триъгълник!

не знам защо във филма на Катнис сякаш й изискваше повече време и усилия да уцели правилно нещо,
след книгата оставаш с впечатление, че й идва "отръки", а
на екрана само въздиша и се цели 100 часа

Доволна съм от играта на главната актриса (Дженифър Лоурънс)-наистина много й отива ролята! Особено частта, в която е силна и бойна...тази, в която играе влюбена девойка, не съвсем.

Доволна съм от избора за актьор, който играе Гейл. От Пийта можеше да има повече дълбочина, но на Джош може да му се прости. Доволна съм от закачките тук-таме на Хеймич и Ефи, жалко, че не се получи нищо между тях...

Е, ако не друго, поне Пийта запази крака си, явно са сметнали, че няма да изглежда привлекателно на аудиторията ако главния герой изгуби "сексапила" си като се сдобие с метален крак.

Oh, well, всичко е добре когато свършва добре! Лека нощ на вас, а междувременно смятам да препрочета 1-та книга! 

Финална оценка (скалата 1 до 10): 6.5